Описание

Теодор Стърджън (псевдоним на Едуард Хамилтън Уолдо) е изключително обичан и навярно най-обичащият американски разказвач. Негови творби са отличавани с англоезичните фантастични награди „Хюго“ и „Небюла“, а писатели като Рей Бредбъри и Роджър Зелазни открито признават влиянието му върху собственото им творчество. Българските читатели познават Стърджън от романи като „Повече от човешки“ и сборници с разкази. Сега ви предлагаме първа среща с неговия най-ранен роман. Внимание! :))) Трилър!

~~~

Осемгодишният Хорти бяга от изтерзаното си детство и попада в пътуващ цирк от чудаци: джуджета, хора с хриле, мъже алигатори… Уроди – както ги наричат нормалните хора, дошли да погледат. Момчето скоро ще разбере, че чудатият цирк може да бъде дом – и че то самото не е нормален човек. А отвъд шатрите и клетките го чака чуждият свят, болката (и радостта) на израстването… Чака го трудният път към тайнствения му род... и човечността.

~~~

"Помниш ли котето на килима, Зий? Разказвахме си за него. Килимът е мек, нали помниш, и то забива ноктенца в него и се пррротяга. Ляга отпред, а отзад се надига – и се прозява: йииоуаррг! После отпуска едно рамо и просто се размазва. И ако повдигнеш някоя лапичка с пръст, тя е хлабава като пискюл и тупва обратно – фуп! – върху мекия пухкав килим. А ако продължиш да си го представяш, докато го видиш, цялото, и мястото, където козинката е леко разрошена, и ивичката розово, дето се подава отстрани, понеже котето е твърде отпуснато, за да си затвори съвсем устата – е, тогава просто няма начин да те боли повече.
Ето, точно така…"

~~~

Теодор Стърджън търси, извайва и споделя многото лица на обичта – дори когато историите му парят като плесници. „Бленуващите кристали“ ни припомнят, че човечността е качество (и избор) на цялата Вселена.

112 стр.