Описание

Любим роман на казанлъшкия клуб "Светлини сред сенките", отпечатан на уникална гланцова рециклирана хартия! ^_^
Младежите измислят, пишат и илюстрират като колективен автор от 2003 г. Зад гърба си имат значителен труд, продължават да се развиват и непрестанно покоряват редица конкурси с разнообразните си дарования.

~*~

– Човечеството се подхлъзна към сърцето на мрака още когато Земята беше жива… Но мракът няма собствено битие, Дивна! Той е просто липса на светлина!
– Преди малко Уайт каза, че преди да изчезне напълно, изкуството на Земята се изродило. Хората престанали да създават неща с положителен заряд под претекст, че показват реализъм…
– Но това, което гледахме… То беше реално, Пит! – развълнувано го прекъсна Дивна.
– За времето, в което е писано, може би. За времето, от което датира записът – едва ли… А за нашето време – в никакъв случай! – Питър я погледна изпитателно. – Това беше последният ти урок при Уайт. Може би е добре да запомниш, че силните емоции са опасни за здравето.
– Всъщност ще запомня друго – усмихнато отвърна поглед от илюминатора Дивна. – Истинските неща не губят жизнеността си с времето. И изкуството, ако е истинско, оцелява и променя, дори свят като нашия!

~*~

В най-елитната космическа академия След Земята се учи и расте цветът на човечеството. Питър, геният, инсценирал на десет години екологична катастрофа, за да накара управляващите да променят безумен закон. Дивна, отличен стрелец и мечтателка, за която силните чувства не са недостатък, а път към едно пожелано бъдеще. Марти, неизчерпаем извор на щуротии, който може да те измъкне и от най-черната дупка…
Отвъд реда и спокойствието на Академията растат, и се учат (най-често едни от други), трошачите. Лишени от заможни родители – ако изобщо имат родители, – те не са част от „цвета на човечеството“… ала защо тогава изглеждат по-пъстри, с купоните, скайбола и рок-звездите си „Чукча“?

А още по-далеч, един Координатор крои как да превърне мерките за сигурност в средство за абсолютен контрол. Някои неща не се променят.
Освен ако „академиците“ и трошачите не се обединят и покажат, че цялото човечество все пак се учи, и расте.

244 стр.