Амброзия

Амброзия е малка пермакултурна (по модел на природата) ферма, отглеждаща различни видове животни на паша(пасищни) в полите на забравените девствени земи на Стара планина е с.Липница, намиращо се на около 30км. северно от Ботевград.
Фермата е разположена върху богати ливадни площи със стотици видове диворастящи плодове, гъби, треви и билки, заобиколени основно от дълголетни дъбови гори.

Започнахме нашето фермерство с отглеждането на пчелни семейства, плодове и зеленчуци върху нашите наследствени земи през 2011г. След това продължихме с отглеждането на животни, за да си осигурим месо, яйца и мляко за нашето семейство. Нашето желание да отглеждаме храната си, се породи от загрижеността ни за нашето здраве и желание за един хармоничен начин на живот сред природата. Наличнието на мащабно използваните в отглеждането на индустриалните животни хормони, антибиотици, стероиди, пестициди, фунгуциди, хербициди и нехуманно отношение, както и други фактори, ни отведоха в търсенето на естествени алтернативи.

За нас beyond organic не е маркетингова фраза, а начин, олицетворяващ нашата реална дейност. Просто Дзен. Това е философията, според която ние отглеждаме нашата храна, за да храним семейството си.

Нашата ферма се разрастна постепенно през времето от чифликчийство до малка ферма. През цялото това време сме отглеждали пасищно пилета, кокошки, прасета, пчели, пъдпъдъци, гъски, зайци и деца.
Открихме, че сме добри в това да наблюдаваме природата, съветвайки се с нея за естествената среда и храна на животните. Така започна нашата хуманна грижа предлагайки им същите благоприятни условия на живот, които хармонично интегрират хората и земята.

Нашата дейност и философия е "храна от първа ръка", което гласи, че не се занимаваме с търговия и прекупвачество на продукти, които не са произведени и отгледани лично от нас. Ние не можем да дадем гаранция за качество и питателност на храната, която е произведена далеч от нашите ръце, очи и души и да гласуваме сляпо доверие на етикети, лъскави реклами и бюрократичнии регламентирани документи. За тази цел ние направихме и дни за посещение, за да може лично да видите как се отглежда една питателна храна, създавайки връзка и доверие помежду си, бъдейки едни сътворци на един по-красив, по-здрав, хармоничен и съзнателен живот.

За кокошките:

Животът на нашите пасищни кокошки преминава бродейки свободно под открито небе ден и нощ. Както знаем (някои от опит), кокошките са всеядни животни и не са устроени дори в природата да консумират само растителна храна. В ежедниевието си те се хранят с много 'сурова салата' под формата на многобройни треви, детелини и билки. Из пасищата те непрестанно търсят и суров протеин, както правят и в естествената си среда като в случая такъв се явяват червеите, мухите, бръмбарите, скакълците, мравките и др. Към тяхната диета ние добавяме зърнени, бобови, ензимни и пробиотични храни(по специална наша рецепта, която сами приготвяме), като допълнителни нутриенти към разнообразното им хранене. Пият чиста изворна вода, в която в различни периоди добавяме чист ябълков оцет (за добра чревна флора и не само).
На пасищата изсипваме пясък, който се използва от воденичките им за смилане на храната.
Кокошките ни никога не са използвали ГМО култури, антибиотици, оцветители на жълтъка и други примеси познати и широко използвани в индустриалното животновътство.  

За пасищните прасета:

Развъждаме и отглеждаме пасищни прасета  по хуманен и естествен начин, като ги храним на паша и със сено, жълъди, яйца и млечни продукти, като по този начин произвеждаме свинско месо с много високо качество. По всяко време във фермата имаме от десетки до стотици (в зависимост от сезона) пасищни прасета разпределени в развъдни стада от няколко породи, като източно балканска свиня и кръстоски от селските райони на страната ни. Селектираме нашите стада от 2014 г., за да произведем порода пасищно прасе, което живее и се чувства добре в условията на нашият планински климат; прасе с отличен темперамент, също с вкус и мраморни качества на месото*. С всяко поколение развъждаме най-добрите от най-добрите и изяждаме останалото. Постепенно, това води до подобряване на стадата; получаваме по-силни животни адаптирани към нашия климат, по-добро месо като качество, големина, темперамент, родство и способност за паша – това са само няколко от основните черти, по които селектираме. 

*мраморно месо е термин, който се използва за най-скъпото говеждо месо в света – тук използваме термина, за да подчертаем качествата на месото на пасищните свине, които наподобяват мраморното месо, а именно при разрез червеното месо има повърхност, която наподобява мрамор.

Да, истина е... прасетата се хранят с трева, детелини, жълъди и други естествени 'фуражи' – те благоденстват живеейки отвън на пасищата. Пасищни прасета не означава, че всичко с което се хранят е пасищна трева, но по-скоро е мястото където живеят, а в нашия случай и с това, с което най-много се хранят. Ние не пазаруваме, както и не ги храним с търговски фураж за угояване на прасета. Пашата е основата на диетата на нашите прасета, като в различните й форми, тя съставлява над 80 % от тяхната храна измерено в процент прием на суха маса. Всъщност, тревата съставлява само един от многото естествени 'фуражи' на пасището. Там също има бобови растения като люцерна, детелина; брасица, просо, овес, ечемик, лимец, амарант, жълъди, диви плодове, цикория, репей, магарешки бодил и др. Нашите свежи пасища са разнообразни на растения годни за хранене на животните. През зимата сменяме пасищната трева със сено – складираме летни пасищни треви за зимата по същия начин както консервираме нашите градински плодове и зеленчуци за трапезата на нашето семейство, за да им се радваме през студените месеци. Сеното, разбира се, не е толкова добро, колкото свежото пасище, но помага на добитъка да преживее тези планински, студени и снежни зимни условия.

Експериментално сме отглеждали групи от прасета, хранейки ги само на паша и видяхме че е възможно, но резултатите показват, че при този начин на хранене, прасетата растат много по-бавно. Това е така, заради ниските нива на лизина (аминокиселина, която е основата за създаване на протеин) и ниските нива на калориите, така че те са по-слаби и им отнема още няколко допълнителни месеци, за да достигнат пазарното си тегло. Когато добавяме обаче яйца и млечни продукти, които осигуряват лизин и калории, те носят една балансирана диета на пасищните прасета, така че те  започват да растат по- бързо, като в зависимост от сезона растежа варира повече в топлия сезон; в студения сезон, отнема  месец или повече. Растежните нива се влияят от пола, генетиката, сезоните и фуража/храната. Силно подозираме, че вече има и изследвания, които доказват фактът, че прасетата, които ядат кисело мляко, усвояват високо съдържание на фибри от пасищата и сеното, което е почти всичко от това, което ядат. Това е един от онези малки трикове, които правят пасищното отглеждане много успешно.

Яйцата са отлична храна за прасета. Te съставляват около 1 до 2 % от диетата им през целия им живот. Ние извличаме най-доброто от тях, като насочваме храненето с яйца към по-малките прасета, каквито са отбитите прасенца и младите прасенца, за да увеличим хранителния ефект. Яйцата са продукт на нашите пасища, тъй като това е мястото от където идва голяма част от храната на кокошките. През зимата кокошките ни се хранят със свинско месо, заделяно от закланите прасета всяка седмица – пилетата са естествено всеядни, с тенденция към месоядство, като техните далечни предци от Юрския период. Това е част от цикъла на живота.

Понякога се снабдяваме с тонове чисти тикви, изоставени по земите около нас, след засаждането им, благодарение на различни програми. Взимаме и леко загнили ябълки от био производител, които редовно се прочистват, за да не прихванат другите. Това е сезонна част от диетата на нашите прасета, съставлявайки около 3% от това, с което се хранят през годината, като повечето от този вид храна се дава през есента и зимата. Също така използваме и преработен ечемик от бирена пивоварна – той съставлява около 2% от диетата на прасетата. Понякога купуваме много извара от прясно мляко от местна ферма отглеждаща кози и овце. Есента и зимата ги водим в дъбовите гори, за да събират жълъди, имайки в изобилие в нашите гори. Използваме всички налични  ресурси, за да произвеждаме качествено месо за кулинарните ни удоволствия.

Генетиката играе ключова роля в способността на прасетата да живеят на паша. Някои поколения от някои породи се провалят напълно на пасищата, защото те са били хранени с високо концентриран търговски фураж твърде много поколения назад. Те са били окошарвани по време на бременност или раждане - загубили са майчинските си инстинкти, или са натрупали други здравословни проблеми. Когато са селектирани за живот в затворена среда, те загубват своята пасищна способност. Минахме през изследвания в опити за развъждане на породи с качества, които са подходящи за  климата ни, за нашата храна базирана на паша, което да произведе прасе отлично за нашата ферма. Ние избрахме да постигнем характеристики като мраморност на месото, вкус, темперамент, големина, способност за паша, майчинство, растеж и други. Купуваме прасета само от време на време, за да увеличим генетичното разнообразие и бройката.

На най-основно ниво, управлението на ротационната паша, означава да се постави здрава периметърна ограда. Правим нашите огради така, че да навлизат леко в залесените площи, за да можем да включим дърветата  в пасищата, а след това разделяме пространството в 4 до 10 ограждения. Ако например се отглеждат няколко прасета – за по-големите ни стада използваме по-широки ограждения. Повече ограждения са по-добре от малко на брой. Като правило, движим животните в огражденията за кратко време, като ги оставяме  да се хранят с фуража, а после ги извеждаме оттам след максимум две седмици, дори по-бързо. Типичните периоди на паша са от ден до десет дни – времето за преместване зависи  повече от фуражите отколкото от календара. Този процес  намалява плътността на почвата, но понижава и количеството плевели. Най-добрият вариант е да преместим  добитъка когато пасищната трева е паднала до няколко сантиметра. Няма проблем ако животните изкоренят малко растения, всъщност те могат да обърнат около 80% от площта и тя бързо ще се възстанови, защото тревата се е развила, така че да се справи с този вид действия от муцуните и копитата на тревопасните животни, които се движат по терена чрез миграционна паша. Докато виждате мръсотия на терена, в действителност има огромна коренна маса, която се връща обратно в земята. Това е от полза за тревите и другите пасищни фуражи, тъй като те могат да се справят с този тип близка обработка, но дърветата и храстите не могат да поемат пасищната дейност - това е начинът, по който пасищата естествено са се развили преди около 55 милиона години. За да се подобри фуражната смес, след прасетата садим и заглаждаме смесица от семена за меки треви, бобови растения (люцерна, детелина, трифили ...), сорго, зеле, броколи, просо, цикория, лимец, елда, амарант, билки и други фуражи. Това се нарича стадна сеитба. Държим далеч добитъка от пасищните ограждения минимум 21 дни, за предпочитане по-дълго, според това колко бързо расте пашата. Този 21-дневен цикъл нарушава жизнения цикъл на паразитите. Поддържайки ротацията на животните в огражденията, всъщност подобряваме качеството на почвата, на естествените 'фуражи' и осигуряваме голяма част от храната на прасета, получавайки висококачествено месо.